Костадин Хазуров от Гоце Делчев: Младото поколение не е толкова ангажирано с футбола

Помощник-треньорът на ЦСКА 1948  - Костадин Хазуров, с интервю за Efirbet.com. Роденият в Гоце Делчев Костадин Хазуров е юноша на Пирин Благоевград, шампион на България и носител на Купата на страната с ЦСКА. 

Здравейте, господин Хазуров! Преди малко повече от седмица ЦСКА 1948 постигна ценен успех срещу Славия. Колко важно беше това след няколко по-слаби резултата в предишните мачове?

Всяка една победа дава самочувствие на отбора. Преди това победихме и Ботев Враца, така че това са две поредни победи вече. Както казах, всяка една победа носи самочувствие за футболистите, както и за нас треньорите, защото така вярваме, че вървим в правилната посока.  

ЦСКА 1948 е сред клубовете с най-млад състав в елита, ако не и с най-младия. Увеличава ли това предизвикателството пред вас, треньорите, или улеснява вашата работа?

По принцип това е плюс за нас, че сме само българи и че повечето играчи са на млада футболна възраст. Много добре се работи с млади футболисти, защото те са много мотивирани и в голяма степен необременени. Трябва да имаме предвид обаче, че младите играчи допускат грешки на растежа и ние треньорите трябва да сме наясно с това и да продължаваме да ги тласкаме напред към развитие. Искаме да виждаме, че във всеки един ден играчите и отборът се развива.  

Вече над половин година сте част от щаба на ЦСКА 1948, след като преди това работехте с юноши. В кои аспекти трябваше да пренастройвате работата си в най-голяма степен?

Всеки ден работим върху всеки аспект – кондиционен, тактически, обръщаме внимание на двете фази на играта. Винаги работим за подобряване на различни аспекти.  

Колко ценно е за Вас да сте покрай име от ранга на Красимир Балъков и Росен Кирилов?

Вие сам го казахте – и двамата притежават далеч по-голям треньорски опит от мен, така че е много ценно да имам възможност да работя с тях. Опитвам се винаги да вземам най-доброто от тях, за да мога и аз да се развивам.  

Вие самият имате опит зад граница, в Белгия и Израел. Какво взехте от тези периоди, което Ви помага в най-голяма степен и сега като треньор?

Докоснах се до тези две страни и доста неща видях. Прехвърлихме доста от наученото тук, като например работата на 8-часов работен ден. Това е нещо, което се прави навсякъде в най-силните футболни държави. Отделно успях да направя своите сравнения и изводи с това как се провежда тренировъчният процес и какъв е цялостният подход към футбола. Много са нещата и тези престои ми бяха от голяма полза. Опитвам се прехвърля наученото и тук.  

Къде изоставаме най-много?

Моето лично мнение е, че изоставаме в най-голяма степен във физическо и тактическо естество. Тези два аспекта правят най-сериозно впечатление.  

Как бихте сравнили нивото на българския шампионат в онзи период, спрямо сега?

Лично според мен, с течение на времето футболът се развива и сега той е далеч по-динамичен. Навлязоха много нови технологии, вече всеки детайл се анализира. Самата динамика на играта се вдигна, но за жалост изоставаме по отношение на младите таланти, които да се налагат в първите отбори на клубовете си. Там изоставаме, но цялостно има развитие в правилна посока.

Стадионите, както виждате, вече са пооправени, има осветление навсякъде. Има положителни страни също. Сега обаче времената са други, младото поколение донякъде не е толкова ангажирано с футбола. Едно време играехме по цял ден на улицата, докато сега площадките са празни и липсва любителският спорт. Сега децата имат други приоритети, други интереси. И това допринесе за понижаването на нивото, но трябва да гледаме оптимистично.

Направи се много и в инфраструктурен план, например изкуствените терени, които преди време ги нямаше. Всички израстнахме на сгурии и лоши терени. Даже и условията в юношеския футбол са далеч по-добри, но желаещите да играят футбол са по-малко.  

Вие имахте доста дълга футболна кариера, независимо, че спряхте с активния футбол малко след 30-та Ви годишнина. Има ли нещо, за което съжалявате в професионалния си път?

Винаги, когато човек погледне назад, то може да намери нещо, което е трябвало да бъде по-добре. Съжалявам единствено за счупването на крака, което Мурат Хидует ми причини в един мач, не по негово желание, естествено. Това ме върна 1-2 години назад и единствено заради това съжалявам, заради контузиите. Общо взето обаче съм доволен. Излязох в чужбина и видях доста неща.  

Бяхте част от националния отбор по времето на Стилиян и Мартин Петрови, Бербатов, Камбуров, Владо Манчев и т.н. Защо смятате, че този отбор така и не успя да достигне до голям шампионат след 2004-та?

Другите отбори доста се развиха, докато при нас настана застой. Това е главната причина. Ако 94-та година бяхме над Гърция и над другите държави, с които граничим, то след това тези страни рязко дръпнаха, докато ние останахме на едно ниво. Това е основната причина за всичко.  

Видяхме в последните години държави като Албания и Северна Македония да се класират за европейски първенства. Какво правят те, за да ни изпреварят във футболно отношение?

Факторите са страшно много. В една Унгария, например, се инвестираха много милиони във футбола и съоръженията. Сега и Северна Македония се справя на ниво. Тези въпроси трябва да бъдат зададени към хората, които са отговорни за развитието на българския футбол. Същите тези хора трябва да отидат в чужбина, за да сравнят и ако може да се прехвърлят определени елементи в България. Това е въпрос на задълбочен анализ, но е факт, че вече сме малко над дъното. Време е да се вземат генерални решения, за да се тръгне нагоре.  

Като човек с опит зад граница, какъв е ключът към утвърждаването на българските играчи в чужбина и защо толкова родни таланти не успяха да постигнат това през последните години?

Най-важното е да имаш характер, след това и нужните футболни качества, разбира се. Характерът обаче е най-важен, тъй като в чужбина си никой и трябва да се доказваш постоянно. Сам трябва да си извоюваш уважение, но това се получава, когато го искаш на всяка цена. Много качества трябва да имаш, за да се реализираш в чужбина, тъй като конкуренцията там е много голяма. Трябва във всеки един да защитаваш мястото си в отбора.  

Виждате ли надежда в младото поколение български играчи, които показват хубави неща през последната повече от година?

Таланти винаги сме имали и ще имаме и за бъдеще. Въпросът е как ще бъдат интегрирани в отборите си, дали ще бъдат налагани. Там е тънкият момент – дали отборите ще проявят необходимото търпение, за да превъзмогнат грешките им и да ги наложат в първите си отбори. Много малко отбори са като нас, съставени от български играчи. Може би това е сигнал за някои клубни президенти да се замислят за самата политика, която водят. Дали тя изобщо помага на българския футбол?  

И за финал – какво си пожелавате в личен и професионален план до края на годината?

В личен план, както винаги, пожелавам здраве за мен и семейството ми. В професионален план отново най-важното е всички футболисти да са здрави, защото за нас, като треньори, е важно да разполагаме с най-добрите си играчи, за да противодействаме на всеки съперник по най-добрия начин.