Цветелина Пенкова: Липса на общи стратегически приоритети показва настоящото предложение за Бюджет 2021

Фокусът на Бюджет 2021 е върху размерa и „разпределянето“ на средствата, а не върху тяхното реално инвестиране в икономиката на страната, с цел бъдеща възвръщаемост и добавена стойност за обществото, смята Цветелина Пенкова евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите.

Липсват икономически и стратегически приоритети, които са ключови за растежа и развитието, особено с оглед на задълбочаващата се икономическа и социална криза.

За сравнение, приоритетите в бюджета на ЕС са ясни и обезпечени с предвидените средства: възстановяване на европейската икономиката, трансформация и преход към зелена и по-екосъобразна индустрия, цифровизация, наука и иновации, подпомагане на малките и средни предприятия в Европа, обяснява Пенкова.

Цветелина Пенкова смята, че основните проблеми и пропуски в настоящото предложение за Бюджет 2021 могат да се разделят в 4 основни категории.

1. Краткосрочна социална политика

Популистките мерки за увеличение на социални плащания и заплати в бюджетния сектор, с колкото се може повече в годината на изборите, са видни за всички. Социалните разходи не са съпроводени с адекватни реформи и политики -  признак за липса на дългосрочна стратегия. Увеличенията на плащанията се правят в „абсолютни стойности“, а не процентно – увеличават се бюджетните разходи, но не според необходимостта, което е несправедливо към хората с по-ниски доходи.

Пенсиите се третират като подаяние, а детските надбавки са фиктивни. Необходима е актуализация на пенсиите и детските помощи, насочени към най-нуждаещите се семейства. Предвидени са 318 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. Да, тези средства отиват при най-нуждаещите се, но тези „подаяния“ от по 50 лв. на месец няма да подобрят значително битието на тези хора.

Необходимо е хората да знаят как ще се формира полагащата им се пенсия. Необходим е дългосрочен план, как се инвестират осигуровките, които ежемесечно се внасят в НОИ и пенсионните фондове. Хората трябва да знаят за какво отиват трудно-спечелените им пари, не само в условията на пандемията от Ковид-19, но и след нея.

2. Липса на стимул на потребление

Бюджeтнитe пapи зa yвeличаване нa възнaгpaждeниятa щe бъдaт изpaзxoдвaни, нo xopaтa, ĸoитo щe ги пoлyчaт, e пo-вepoятнo дa ги cпecтят, вмecтo дa ги пoxapчaт зa cтoĸи и ycлyги. (от март до септември депозитите на домакинствата са се увеличили с близо 2 млрд. лв).

За стимул на вътрешното потребление се отчита увеличаване на минималната работна заплата с 40 лв., достигайки 650 лв. Адекватна ли е тази сума при положение, че през следващите 3 години тя няма да бъде повишавана? В момента се разглежда  проектопредложението за европейска директива за адекватни минимални работни заплати в ЕС.

Директивата създава уредба за подобряване на адекватността на минималните работни заплати и гарантирането на достоен доход за гражданите на ЕС. То включва определянето на ясни и стабилни критерии, осигуряване на редовни и навременни актуализации.

Предложението предвижда и механизъм за наблюдение във всички държави-членки, които на годишна база ще трябва да докладват на Европейската комисия актуализираните национални данни за защита на минималната работна заплата. Според предложения в България бюджет, такива актуализации не се предвиждат за идните години, което директно противоречи с проекто-директивата.

Когато говорим за вътрешно търсене трябва да имаме предвид два компонента – потреблението и инвестициите. Потреблението е резултат от инвестициите, а не се случва преди тях. На преден план трябва да бъдат новите инвестиции в условията на Ковид-19, покачването на работните заплати, кредитирането.

3. Недостатъчно финансиране за образование, наука, иновации

Недостатъчно финансиране е предвидено в сферата на науката и образованието. А науката, технологиите и иновациите са начинът да се справим с кризата. Основни акценти в краткосрочния и дългосрочния бюджет на ЕС са програмите Цифрова Европа, Хоризонт Европа, InvestEU.

Само за 2021 г. са предвидени 1.34 млрд. евро за програма Цифрова Европа за киберзащита и подкрепа на цифровия преход; 17.3 млрд. евро за „Хоризонт Европа“ за увеличаване на европейската подкрепа за научноизследователски и иновационни дейности; 10.13 млрд. евро за InvestEU за инвестиране в устойчива инфраструктура, иновации и цифровизация.

4. Неадекватни мерки за малките и средни предприятия

В някои сфери мярката 60/40 се оказа напълно неприложима заради липсата на каквито и да било приходи. Други срещнаха трудности да изплатят задължения към държавата, за да могат да получат тази помощ. Целта е трайно подпомагане на икономиката и бизнеса, а не временно закрепване.

Ако се сравнят мерките, прилагани в България с тези на други държави членки на Европейския съюз, прави впечатление, че българската държава предлага предимно краткосрочни икономически мерки в подкрепа на бизнеса. Докато в Германия, Франция, Испания и други държави прилагат подпомагащ режим за 6-12 месеца или по-дълго, при необходимост.

През юни Германия представи план, с който ще инвестира около 130 млрд. евро за възстановяване на икономиката си чрез редица програми за социално подпомагане и  придобиване на дялове в частни компании с цел да осигури ликвидна подкрепа, докато се възстанови предишният производствен ритъм. В дългосрочен план, Германия предвижда да инвестира над 1 трилион евро в целенасочени програми, както за малките и средните предприятия, така също и за големите компании.

През септември, Франция представи план за 100 млрд. евро за следващите 2 години, който да възстанови икономиката до нивата от преди кризата. Планът предвижда три стълба на инвестиции: по-екологична икономика (30 милиарда евро), насърчаване на икономическия суверенитет и конкурентоспособността на Франция (34 милиарда евро) и социални разходи (36 милиарда евро). Този спасителен пакет е в допълнение на вече обявените около 470 милиарда евро публични разходи за гаранции и заеми. Освен дългосрочните мерки, френската държава реагира и с целенасочени мерки преди всяко наложено затваряне на отделни сектори, породено от скок на заболеваемостта от COVID-19. На 29 октомври беше представен план с допълнителни 20 млрд. евро. Той ще бъде насочен към покриване на част от възнагражденията на работещите, за да се намали натиска върху работодателите и да се ограничи скока на безработицата.

Tези примери показват, че за да се справи с настоящата криза, България трябва да предприеме дългосрочни възстановителни мерки, подкрепящи секторите, които са основен двигател на икономиката.

По така направения разчет за държавния бюджет се вижда, че голямата част от средствата предвидени за справяне с икономическите последствия от пандемията се очакват от структурните фондове на ЕС.  Трябва да се фокусираме не само върху размера на средствата за подпомагане на бизнеса, а върху начина им на инвестиране и очакваната добавена стойност за българската икономика и общество. Обвързването на разпределението на средствата с върховенството на закона е вече факт и държавите-членки трябва стриктно да се съобразяват с решението за механизъм, който позволява на ЕС да спре да финансира правителства, които не спазват основните ценности, в това число и върховенството на закона.

Държавите от ЕС, които не зачитат върховенството на закона, рискуват да загубят достъп до фондовете на ЕС, съгласно сделката сключена между Европейския парламент и Съветът.

Видима е цялостна липса на адекватни антикризисни мерки и приоритети в разгара на най-голямата икономическа и социална криза за последните 30 години, категорична е Пенкова.

Това на първо място ще ограничи нашите възможности да се възползваме от допълнителните средства, предвидени в бюджета на ЕС за възстановяване от кризата, включително и от фонда „Следващо поколение ЕС“.

Второ, прекомерното увеличение на дефицита над допустимите 3% от БВП (според Договора от Маастрихт) може да се окаже проблемно за България. Европейската комисия допуска изключение от тази норма, ако разходите, водещи до повишаване на дефицита, са насочени към антикризисни мерки и управление. В случая, с така предложения бюджет, има основание да се тълкува, че допълнителните разходи не са в тази посока и това може да доведе до санкции от страна на ЕК.

„Увеличаване на правителствените разходи е допустимо само при добре изготвен национален план за справяне с последиците от пандемията. При видимата липса на адекватна и ясна стратегия за България, настоящето безразборно харчене на държавни пари ще задълбочи кризата и ще затрудни значително възстановяването на икономиката през 2021 г.“, обобщава Цветелина Пенкова.