dnevnik.bg Новини
04 Декември 2023

-
Шави видя най-добрия мач на "Барселона" при успех над "Атлетико"
С гол на Жоао Феликс "Барселона" победи "Атлетико" (Мадрид) в дербито от 15-ия кръг на испанското първенство - Ла лига. Каталунците спечелиха като домакин, за да запазят изоставането си от... -
Ивайло Мирчев: Не се ли приеме Конституцията във вида, който искаме, ключови министри ще подадат оставки
"Ако Конституцията не се промени във вида, който сме обещали, ключови министри от правителството, включително правосъдния", ще подадат оставки, каза днес пред Би Ти Ви депутатът от... -
Рони О'Съливан постави нов рекорд в снукъра с осма титла от UK Championship
Рони О'Съливан постави нов рекорд в снукъра, след като спечели за осми път UK Championship - един от трите най-престижни турнира и част от Тройната корона. На финала в Йорк англичанинът... -
Крайната десница се цели в третото място на европейските избори
Европейските крайнодесни партии си обещаха да прекроят Европа след изборите за Европейски парламент през юни на среща в Италия в неделя.
Те заявиха намерения да втърдят политиката... -
Бизнесът с бежанците: как действат трафикантите
Кои са престъпниците, които печелят милиони от отчаянието на бежанците? Германската телевизия ZDF разкрива механизма.
Тамер Бакинер е следовател под прикритие, успял да проникне в... -
Промени в закон ще увеличат охраната при инкасо на големи суми
Един инкасо автомобил се охранява най-малко от двама души, но има предложение за законодателни промени, с които при транспортиране на суми над 5 млн. лева инкасо автомобилите да бъде... -
Makaroon.bg, или как да подарите... преживявания
В забързания ритъм на дните пред наближаващите Коледа и Нова година на дневен ред са подаръците.
Един клик може да реши "проблемите" ви в празничната суетня - как да изненадате и... -
Защо дистанционните топломери и водомери за топла вода станаха задължителни
Защо дистанционните топломери и водомери за топла вода станаха задължителни? Краткият отговор е: за да се премине на месечни сметки за парно и топла вода, без изравнителна, и така... -
Партията на Ганди загуби три ключови щата в Индия
Управляващата партия на индийския премиер Нарендра Моди "Бхаратия Джаната" спечели изборите в три от пет ключови щата на частичните местни избори, съобщи Франс прес. Победата се смята за... -
Новините на детски език: какво са конспиративните теории
Ако следите "Дневник", за да не изпускате най-важните новини и истории, вече могат да го правят и децата ви. Всеки понеделник "Детски Дневник" препечатва текст от сайта "Вижте - новините на...
Новини от страната
Цветелина Пенкова: Еврозоната ни дава възможност за по-ниска инфлация и бърз икономически растеж
В последните месеци често говорим за инфлацията, но не отделяме достатъчно внимание на паричната единица, която всъщност се обезценява или поскъпва. Еврото по-податливо ли е на инфлация от лева? Дали ако бяхме членове на еврозоната инфлацията щеше да е по-висока? Краткият отговор и на двата въпроса е - не. Дългият отговор изисква да анализираме поведението и ефектите върху икономиката на двете валути по време на пандемията от COVID-19, a и в по-далечен хоризонт. Еврозоната не е просто различна валута за разплащане, а цялостна система за стабилност на цените, банков надзор и икономически стимули.
На 16 октомври 2020 г. организирах международна конференция в УНСС на тема България в еврозоната - възможности и предизвикателства. Резултатите от съпътстващото социологическо проучване показаха, че българите изпитват страх най-вече от по-висока инфлация и намаление на покупателната способност при приемане на еврото в България. Към онзи момент, шест месеца след началото на пандемията, икономическите последствия бяха видни - потреблението се сви и хората се готвеха за втора вълна на ограничителни мерки. Ако в началото на 2020 г. инфлацията в България беше 4,1% спрямо същия период на 2019 г. то към края на годината тя беше спаднала до 0,1%. Тенденциите в еврозоната бяха сходни, но флуктуациите - доста по-малки. Въпреки че търсенето и предлагането също се свиха, а Европейската централна банка прие парични стимули за подпомагане на икономиките в еврозоната в размер на 1,85 трилиона евро, годишната инфлация към декември 2020 г. в еврозоната беше негативна: -0,3% (с сравнение с 1.4% в началото на 2020 г.). След пристигането на първите ваксини, в началото на 2021 г., икономическият цикъл тръгна във възходяща посока, потреблението в еврозоната, а също така и в България започна бързо да нараства.
Повишаването на инфлацията през последните месеци у нас се дължи не толкова на криза в България, а по-скоро на външни фактори - динамиката на международните пазари и глобалният скок на цените на суровини и енергия. Ако направим по-детайлен анализ на данните ще видим, че страните в еврозоната имат осезаемо по-ниска инфлация от нас.
По последни данни на Евростат от 01 октомври 2021 г. инфлацията в еврозоната през септември е 3,4%. Основните компоненти, които повишават инфлацията в еврозоната са именно енергията, която бележи най-висок годишен ръст със 17,4%. Неенергийните промишлени стоки са с повишение от 2,1%. Същото важи за сектора на услугите с ръст от 1,7%. Това е още едно доказателство, че ръстът на цените в еврозоната също се дължи преди всичко на скока цените на енергията и завишеното производство в резултат на икономическото възстановяване след резкия спад, причинен от пандемията.
В България ситуацията е малко по-различна. Въпреки че основните движещи сили у нас са сходни, регистрираната инфлация за септември е 4,8%, т.е. при сходни промени в икономическия цикъл, България е по-застрашена от инфлация и ценови флуктуации спрямо страните от еврозоната.
Ако искаме напълно да имаме достъп до всички инструменти за ефективно икономическо възстановяване и гарантиране на сигурността на банковата ни система - пълноправното членство на България в еврозоната няма алтернатива.
Икономическият растеж се дължи на редица фактори, сред които данъчната политика, ефективността на съдебната система и състоянието на публичните институции. Важна роля играе и икономическата интеграция с индустриалното сърце на Европа. Членството на България в еврозоната ще допринесе именно за засилване на тази интеграция. То ще улесни банковите трансфери, ще доведе до намаляване на лихвите по търговски и жилищни кредити и ще гарантира сигурността на разплащателната ни единица. Присъединяването ни към еврозоната ще ограничава възможността за спекула чрез изкуствено повишаване на цените на вносни стоки и услуги, и ще доведе до повишена инвестиционна активност в страната ни.
Що се отнася до бюджетната дисциплина, тя и в момента на практика е в ръцете на държавите членки. Не Брюксел или Франкфурт решават какъв ще бъде дефицита на националните бюджети. Ако трябва днес да отговарят на критериите за конвергенция от Маастрихт (държавен дълг до 60%, дефицит до 3%, инфлация до 2%) за приемане в еврозоната, много държави от ЕС не биха могли да се присъединят към валутния съюз. Само 14 страни членки имат дълг под 60% от своя БВП. Бюджетния дефицит на Германия за първата половина от 2021 г. вече е достигнал 4,7%. Във Франция бюджетният дефицит за 2020 г. е 9,2%. Дори „пестеливите“ държави, които се характрезират със своята фискална консервативност регистрираха бюджетни дефицити през изминалата година - Австрия от 8,9%, а Нидерландия от 4,2%.
Това показва, че не някой отвън ще контролира за спазването на правилата у нас, а ние сами трябва да изискваме повече ред и почтени хора в управлението на страната. Все пак пред България има историческа възможност за постигане на по-бърз икономически растеж с по-слаб инфлационен натиск върху цялата ни икономика и общество. Трябва да се възползваме от него. Дължим на най-уязвимите социални групи, които понасят най-тежко тази ситуация, разумни решения.
Паричната политика е една от малкото, за която има надпартиен консенсус и приемственост между правителствата в последните 20 години. Вече сме членове на валутно-курсовия механизъм ERM-II, така че въпросът, на който българските политици трябва да отговорят не е "дали да влезем в еврозоната", а "как да влезем по-подготвени в еврозоната". Силно се надявам, че дори и в настоящата силно поляризирана политическа обстановка в България, тази тема ще остане в ръцете на експертите.
Коментари