dnevnik.bg Новини
07 Февруари 2025

-
Над 80 делфина са загинали в мазутното петно в Черно море
Повече от 80 мъртви делфина са открити в зоната на мазутно замърсяване в Черно море, съобщи агенция "Интерфакс", като цитира директора на Научно-екологичния център за спасяване на делфини в... -
Търговците на вейпове поискаха широко обсъждане на съдбата им
"Вейпинг Асоциация - България" изразява категоричното си несъгласие с предложението за пълна забрана на електронните цигари (вейповете) в България и призовава за широко обществено обсъждане... -
Още трима израелски заложници ще бъдат освободени в събота
Израел ще освободи в събота 183 палестински затворници в замяна на трима израелски заложници, държани от "Хамас", като част от споразумението за прекратяване на огъня, договорено през... -
Протестиращите в Словакия искат оставката на премиера, бил "руски агент"
Десетки хиляди словаци се завърнаха на централен площад в столицата в петък за втория голям протест за две седмици срещу премиера Роберт Фицо, който търси сближаване с Русия.... -
"Който помага, ще е в бизнеса с възстановяване" и други цитати от Зеленски за "Ройтерс"
Президентът Володимир Зеленски даде интервю за "Ройтерс" в петък. То пе публикувано малко след като президентът Доналд Тръмп каза, че вероятно ще се срещне с него следващатаседмица. Ето някои... -
Тръмп си спря заповедта за евтините онлайн покупки от Китай
Президентът на САЩ Доналд Тръмп постави на пауза решението си да отмени безмитната доставка на евтини пратки от китайските онлайн търговци, след като промяната, издадена само с 48 часа... -
Томислав Дончев: Трябва да спрем състезанието по левичарска политика
"Българската политика се превърна в състезание по левичарска политика, което трябва да бъде спряно", каза днес пред БНТ вицепремиерът Томислав Дончев. В отговор на въпрос той посочи, че... -
"Ербъс" отлага появата на първия самолет на водород
"Ербъс" отлага плановете за разработване на търговски самолет, задвижван с водород, до средата на следващото десетилетие, цитирайки по-бавно от очакваното развитие на технологиите.
... -
Тръмп ще се срещне със Зеленски следващата седмица
Американският президент Доналд Тръмп каза, че вероятно ще се срещне с Володимир Зеленски следващата седмица, за да търси край на войната, в която, по думите му, са загинали и ранени около 700... -
Зеленски преди срещата с Тръмп: Да спрем Путин и защитим нашите редки материали
"Трябва да спрем Путин и да защитим това, което имаме - много богат регион Днипро, централна Украйна." Това казва украинският президент Володимир Зеленски в интервю за "Ройтерс", докато...
Новини от страната
Цветелина Пенкова: Еврозоната ни дава възможност за по-ниска инфлация и бърз икономически растеж
В последните месеци често говорим за инфлацията, но не отделяме достатъчно внимание на паричната единица, която всъщност се обезценява или поскъпва. Еврото по-податливо ли е на инфлация от лева? Дали ако бяхме членове на еврозоната инфлацията щеше да е по-висока? Краткият отговор и на двата въпроса е - не. Дългият отговор изисква да анализираме поведението и ефектите върху икономиката на двете валути по време на пандемията от COVID-19, a и в по-далечен хоризонт. Еврозоната не е просто различна валута за разплащане, а цялостна система за стабилност на цените, банков надзор и икономически стимули.
На 16 октомври 2020 г. организирах международна конференция в УНСС на тема България в еврозоната - възможности и предизвикателства. Резултатите от съпътстващото социологическо проучване показаха, че българите изпитват страх най-вече от по-висока инфлация и намаление на покупателната способност при приемане на еврото в България. Към онзи момент, шест месеца след началото на пандемията, икономическите последствия бяха видни - потреблението се сви и хората се готвеха за втора вълна на ограничителни мерки. Ако в началото на 2020 г. инфлацията в България беше 4,1% спрямо същия период на 2019 г. то към края на годината тя беше спаднала до 0,1%. Тенденциите в еврозоната бяха сходни, но флуктуациите - доста по-малки. Въпреки че търсенето и предлагането също се свиха, а Европейската централна банка прие парични стимули за подпомагане на икономиките в еврозоната в размер на 1,85 трилиона евро, годишната инфлация към декември 2020 г. в еврозоната беше негативна: -0,3% (с сравнение с 1.4% в началото на 2020 г.). След пристигането на първите ваксини, в началото на 2021 г., икономическият цикъл тръгна във възходяща посока, потреблението в еврозоната, а също така и в България започна бързо да нараства.
Повишаването на инфлацията през последните месеци у нас се дължи не толкова на криза в България, а по-скоро на външни фактори - динамиката на международните пазари и глобалният скок на цените на суровини и енергия. Ако направим по-детайлен анализ на данните ще видим, че страните в еврозоната имат осезаемо по-ниска инфлация от нас.
По последни данни на Евростат от 01 октомври 2021 г. инфлацията в еврозоната през септември е 3,4%. Основните компоненти, които повишават инфлацията в еврозоната са именно енергията, която бележи най-висок годишен ръст със 17,4%. Неенергийните промишлени стоки са с повишение от 2,1%. Същото важи за сектора на услугите с ръст от 1,7%. Това е още едно доказателство, че ръстът на цените в еврозоната също се дължи преди всичко на скока цените на енергията и завишеното производство в резултат на икономическото възстановяване след резкия спад, причинен от пандемията.
В България ситуацията е малко по-различна. Въпреки че основните движещи сили у нас са сходни, регистрираната инфлация за септември е 4,8%, т.е. при сходни промени в икономическия цикъл, България е по-застрашена от инфлация и ценови флуктуации спрямо страните от еврозоната.
Ако искаме напълно да имаме достъп до всички инструменти за ефективно икономическо възстановяване и гарантиране на сигурността на банковата ни система - пълноправното членство на България в еврозоната няма алтернатива.
Икономическият растеж се дължи на редица фактори, сред които данъчната политика, ефективността на съдебната система и състоянието на публичните институции. Важна роля играе и икономическата интеграция с индустриалното сърце на Европа. Членството на България в еврозоната ще допринесе именно за засилване на тази интеграция. То ще улесни банковите трансфери, ще доведе до намаляване на лихвите по търговски и жилищни кредити и ще гарантира сигурността на разплащателната ни единица. Присъединяването ни към еврозоната ще ограничава възможността за спекула чрез изкуствено повишаване на цените на вносни стоки и услуги, и ще доведе до повишена инвестиционна активност в страната ни.
Що се отнася до бюджетната дисциплина, тя и в момента на практика е в ръцете на държавите членки. Не Брюксел или Франкфурт решават какъв ще бъде дефицита на националните бюджети. Ако трябва днес да отговарят на критериите за конвергенция от Маастрихт (държавен дълг до 60%, дефицит до 3%, инфлация до 2%) за приемане в еврозоната, много държави от ЕС не биха могли да се присъединят към валутния съюз. Само 14 страни членки имат дълг под 60% от своя БВП. Бюджетния дефицит на Германия за първата половина от 2021 г. вече е достигнал 4,7%. Във Франция бюджетният дефицит за 2020 г. е 9,2%. Дори „пестеливите“ държави, които се характрезират със своята фискална консервативност регистрираха бюджетни дефицити през изминалата година - Австрия от 8,9%, а Нидерландия от 4,2%.
Това показва, че не някой отвън ще контролира за спазването на правилата у нас, а ние сами трябва да изискваме повече ред и почтени хора в управлението на страната. Все пак пред България има историческа възможност за постигане на по-бърз икономически растеж с по-слаб инфлационен натиск върху цялата ни икономика и общество. Трябва да се възползваме от него. Дължим на най-уязвимите социални групи, които понасят най-тежко тази ситуация, разумни решения.
Паричната политика е една от малкото, за която има надпартиен консенсус и приемственост между правителствата в последните 20 години. Вече сме членове на валутно-курсовия механизъм ERM-II, така че въпросът, на който българските политици трябва да отговорят не е "дали да влезем в еврозоната", а "как да влезем по-подготвени в еврозоната". Силно се надявам, че дори и в настоящата силно поляризирана политическа обстановка в България, тази тема ще остане в ръцете на експертите.
Коментари