Владимир Москов: Българите сме като юмрук в Комитета на регионите на ЕС

Владимир Москов  e кмет на община Гоце Делчев от 1995 г. На 25 октомври тази година бе избран с над 70% от гласовете за градоначалник за шести пореден мандат. Има магистърска степен по педагогика и допълнителни обучения - "Европейският съюз и местно самоуправление" и "Местното самоуправление и местното икономическо развитие". Председател е на Еврорегион "Места - Нестос". Член на българската делегация в Комитета на регионите на ЕС. 

Европейският комитет на регионите е асамблеята на представителите на местните и регионалните власти в Европейския съюз -  на властите на поднационално равнище, а именно регионите, областите, провинциите, общините и градовете. Чрез нея се дава възможност за пряко изразяване в рамките на институционалната структура на ЕС.

- Г-н Москов, колко време вече сте част от Комитета на регионите в Европейския съюз и на какъв принцип е изборът?

- През декември 2014 година започна третият ми мандат. Всеки от тях е по 5 години. Изборът става на базата на политическото представителство, на постигнатите резултати на провел се парламентарен вот. Важно е да притежаваме опит, знания и да сме на изборни длъжности, за да сме част от Комитета на регионите. Делегатите в него от България сме 12 души, други 12 са заместник-делегати. Когато преди време ми предложиха да участвам, не съм мислил много. Нямах никакви колебания да приема. За мен това бе ново предизвикателство, възможност да защитавам интересите на общините, регионите и България. Бих сравнил Комитета на регионите с Националното сдружение на общините в страната ни. Даваме становища, резолюции по различни въпроси.

- Налага ли се често да реагирате на приети закони от Европейския съюз?

- На практика това е нашата работа. Да разискваме, да дебатираме, да предлагаме промени или да утвърждаваме решения на ЕС. Вземаме становища по закони, по Наредби, по постановления. Има моменти, когато нашето мнение е различно от това на колегите в ЕС. Ние сме 350 членове от всички държави–членки на евросъюза. И европейските институции, и европейският парламент се съобразяват с нашите резолюции. Нашата позиция тежи. И няма как да ни прескочат.

- В кои комисии участвате?

- Участник съм в две важни комисии. Първата е Комисията по икономическа политика, а втората е по социална политика, образование, заетост и култура. Редовно участвам в пленарните заседания. Всички материали от дневния ред получаваме предварително. Те пристигат цял месец преди събирането ни, за да имаме време да ги разгледаме, да формираме мнение и да сме подготвени как да гласуваме на сесията. Можем да даваме коментари, да правим предложения в комисиите, които да се изложат по-късно на заседанията. При гласуването на различните точки е необходимо мнозинство от 50% плюс един глас. Най-важното е да са обсъдени въпросите в комисиите, за да се проведе по-безпроблемно самата сесия.

- Върнахте се в края на миналата седмица от редовно заседание на Комитета. Какви проблеми обсъждахте?

- Разбира се, занимавахме се с най-важния за Европа в момента проблем – миграцията. Чрез видеовръзка думата по време на сесията взе президентът на Европейския съвет Доналд Туск. Призова местните власти да не подценяват въпроса с бежанците, да работят за тяхната интеграция. Много силно изказване обаче направи комисарят по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството в Европейската комисия – бившият кмет на Атина Димитрис Аврамопулос. Той бе категоричен, че не трябва да се допуска издигането на нови стени в Европа. Подчерта, че терористите в Париж не са дошли от Сирия, а са израснали в страни-членки на ЕС. Според него, нещо куца в интеграцията на тези хора. Гръцкият политик разграничи политическите бежанци от икономическите. Той е за приемането в Европа на политическите мигранти, но икономическите е нужно да се върнат обратно. Да се създадат условия и възможности в техните държави, там да могат да живеят и работят, но в мир, а не във война. Аврамопулос призова повече пари от структурните фондове на ЕС да се насочат към държавите, които приемат бежанци. А имигрантите са длъжни да спазват европейските правила и норми, а не европейците да се нагаждат да живеят по техните правила. Комисарят припомни, че в Европа почти всяка нация в историята си е била като днешните бежанци. Затова сме длъжни да се отнасяме хуманно към политическите мигранти. Но е крайно време да се видят причините за тази бежанска вълна, да се решат проблемите в техните държави, там да се насочат политиката и усилията на ЕС, а не да вървим след проблемите. Защото няма как Европа да приеме на своя територия половината свят.

- Тежи ли гласът на България в Комитета на регионите?

- Нашият глас тежи. Не го казвам като патриот, а като факт. Добре е да се знае, че между нас, 12-те делегати, няма деление на партиен или друг признак. Съгласуваме предварително позицията си с различните ни министерства, с правителството, с представителството ни в Брюксел. Събираме се, уточняваме мнения, дискутираме, спорим. Но накрая, на самите сесии, сме като юмрук. Изразяваме без никакви притеснения нашето отношение към различни действия и решения на Европейския съюз. Надеждата ми е по подобен начин да действат и партиите в страната ни, когато се решават съдбоносни за българите въпроси и проблеми.

- Има ли случаи, в които няма консенсус?

- Това е съвсем нормално. При различни кризи и проблеми всеки има своето отношение. Така бе преди време по въпроса за присъединяването на Хърватия, поне в началото. От най-голямо значение е постигането на съгласие. Което не винаги е лесно, все пак сме 350 делегати. Преди 2 години много спорихме и за шистовия газ. Полша бе „За”, но всички останали бяхме „Против”. Особено сме внимателни, когато става въпрос за екология. Държим винаги да се направят проучвания, чак тогава даваме становища. често пращаме и наши представители, които са наблюдатели на място по определени проблеми. По този начин си гарантираме необходимата информираност, за да вземем дадено решение.     

- Какъв е приоритетът пред Комитета на регионите за следващото заседание през февруари тази година?

- Наша принципна политика е, че средствата на Европейския съюз трябва да се разпределят така, че да се търси уеднаквяване на стандарта на живот в страните–членки. Най-важни са солидарността, сближаването. Да има навсякъде инвестиции, работа, доходи, добра социална среда. Коментирахме на последното заседание да се мисли за някакъв срок, в който да се стигне до приближаване, ако не до изравняване на доходите в държавите от ЕС. Може би звучи твърде оптимистично, но се дебатира в тази посока. Целта е икономическата миграция и в самия Европейски съюз да се ограничи. Да не се налага милиони жители на страните на Балканите да се струпват в Англия, Германия и Франция. А да имат работа и европейски доходи в своите градове и региони.